Sunday, October 27, 2013

ТАРИФИТЕ НА ПРОФОН И КОЛКО СТРУВА ЕДНО МУЗИКАЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Все повече колеги-изпълнители изразяват недоволство към изплащаните от Профон ниски възнаграждения за използване на тяхната музика. Под натиска на АБРО и в рамките на гъвкавия в полза на медиите закон, от дружеството са определили необосновано ниски тарифи. Като допълнение от Профон съкращават изпълнителските възнаграждения с колосални обемни отстъпки в полза на дадени радиа и телевизии част от веригите на големи медийни групи. За използването на музикални записи на изпълнителите, някой от медиите в България заплащат близо двадесет пъти по-ниски от приетите в Европа възнаграждения. Излиза, че в България е много евтино да си отвориш медия. А ако имаш медийна империя, законът дори ти дава право да си купиш авторското право на специални скроени за теб цени “на едро”. Печалбата е сигурна, защото на този фон цените на рекламното време се конкурират с европейските, а за бартер всеки е навит. 

Започнах да правя по-задълбочен анализ на тези факти след като през Август тази година получих от Профон справка за излъчвания на моя музика. Окото ми попадна на съвместната ми песен с DEE - My Girlfriend и още една песен “Lucky One” в програмата на The Voice TV. Справката сочи, че през 2011 година двете песни са излъчени общо 1069 пъти, което формира близо 67 часа за цялата година. Или с други думи цели три денонощия през тази година в програмата на The Voice са били запълнени с мои изпълнения. Двете песни са сред най-излъчваните песни за годината и също токо влизат в годишния еърплей Топ 100 на медията за 2011. За жалост полагащите ми отчисления са равни на около 60 лв и 85 ст. сумарно от двете песни. Като равностойни участници в тези записи колегата Dee навярно също е взел 30 лв, а други 30 са разпределени на изпълнителката записала Lucky One. Излиза, че два български хита излъчени над хиляда пъти за една година по The Voice генерират едва 120 лв за изпълнителите. Стана ми чудно защо са договорени толкова ниски възнаграждения. Все пак това е телевизия, която няма как да състави програма без въпросния музикален репертоар. Даже ако бях попитан предварително дали съм съгласен музиката ми да се излъчи 1069 пъти и да получа 60 лв. и 85 ст., най-вероятно щях да откажа. Даже мога да определя каква е минималната сума на която бих се съгласил. Примерно 600 лв. Имам право на достойно заплащане, както и имам право да знам каква сума изплаща на месец медията за използване на репертоара. 

Съобразно устава на ПРОФОН тарифите се определят от Управителния съвет на дружеството, който се състои поравно от продуценти и изпълнители. Тарифите се изготвят и утвърждават по метода на член 40е от ЗАПСП, който член дефинира в 14 алинеи механизъм по който се определят възнагражденията. След като Управителния съвет на Профон обсъди и гласува предложението за тарифите, те се депозират в Министерство на културата, където се утвърждават от Министъра. Той приема или отхвърля предложените тарифи, като преди това разглежда и тяхната икономическа обосновка. За мое съжаление обаче, в сайта на Профон липсва информация за това колко струва например ако песента ми се завърти по БНР или по телевизия The Voice, както е в моя случай. Нямам достъп и до икономическата обосновка на тарифите. Информация в сайта на Министерството също липсва, въпреки, че в закона е предвидено подобен вид данни да бъдат достъпни на страницата. Ползвателите в държавата пълнят програмите си с различно съдържание и как е определено кой колко да плаща е мистерия. 

Зададох въпросите си за тарифата на The Voice към административния директор на дружеството - Г-н Константин Марков от чиито любезен отговор научих, че подобен вид цифри не се публикуват на страницата на Профон “с цел избягване на картелни споразумения между ползватели”, но също така не може да ми бъдат разкрити, заради договорите и включените клаузи за конфиденциалност между ползвателите и дружеството. За конкретния случай с The Voice, Марков потвърди, че “под натиска на АБРО на музикалните телевизии е дадена голяма отстъпка за да не бъдат ПРОФОН атакуеми от КЗК.” 

Аз съм възмутен, че Профон имат смелостта да пазят търговска тайна от самите правоносители с чиито права дружеството търгува. И аз и те знаем, че това не би следвало да е така. Развитието на чуждестраните дружества и подобрената им гъвкавост на международния пазар ги правят способни да предлагат по-добри услуги от Профон и е въпрос на време големи дружества като британския аналог PPL да навлязат у нас. Далеч не е изключена демонополизация на пазара на сродни права, както се случва в някои страни. Важен факт е също, че на определени територии изпълнителските права не се управляват в едно и също дружество с продуцентските, както това се случва в Профон. В този ред на мисли опазване доверието на изпълнителите към дружеството е ключов фактор за бъдещото му съществуване. В работата си по преговорите дружеството трябва да внимава да следи интереса на изпълнителите наравно с този на големите продуценти. Още повече смятам, че самите изпълнители трябва да имат право да участват в определянето на тарифите  с Министъра, а прилагането на отстъпки е редно да се ограничи. Това е една препоръка до Министъра на културата, която би заработила в полза, както на малките по пазарен дял правоносители, така и на по-големите представители на репертоари. Впрочем, последните са единствените, които пряко участват, както при изготвянето на тарифите, така и при преговорите. И макар по устав договорки извън дружеството между ползватели и членове на дружеството са забранени, аз не виждам как това се наблюдава и как може да се докаже дали правилото не се нарушава. В България телевизията и радиата нямаше да ги има без бартерите. 

Това, което в Профон трябва да се промени е да се даде на членовете му възможност да имат по-тясна комуникация с Управителния съвет и да имат правомощия за по строг контрол над действията им. Това е предмет на отделна статия. На административното ръководство на Профон благодаря, за това че приеха да влезем в диалог.

Иска ми се все повече колеги да си задават тези въпроси. Считам, че само с общи усилия можем да постигнем прозрачност в колективното управление на права и справедливи възнаграждения за използване на изпълненията, а не както в момента - десетократно по-ниски от европейските такива. СЕМ също трябва да започнат да работят по отношение на защита на авторското и сродните права, защото именно те са в основата на програмите на всички електронни медии. Регулацията от СЕМ по отношение на спазването на ЗАПСП трябва да бъде определяща за издаването на лицензите. Те по-често трябва да използват правомощията си като своевременно прекратяват лицензите на некоректни ползватели. 

Събирам повече информация и ще направя поредица от публикации по темата. Вярвам, че поставянето на този въпрос е стъпка към разрешението му. Вече отправих предложение до Българска музикална асоциация да организира проучване относно мнението на изпълнителите и техните нагласи за тарифите на медиите. Ще ви държа в течение. Вашите коментари, и особено тези на колеги са добре дошли!

2 comments:

  1. Здравей, Миро,
    Ще се радвам да видя публикация от теб и за нивото на регулация, което извършват от СЕМ.

    ReplyDelete
  2. Привет, ще се постарая да направя текст по темата скоро. Благодаря!

    ReplyDelete