ТАРИФИТЕ НА ПРОФОН II

Сн. източник Darik News
© Sofia Photo Agency, Юлиана Николова  

Преди време написах дълга публикация (тук) разискваща Профон, техните тарифи за радиа и телевизии, съмнителните остъпки и неясното таксуване на ползватели от различни видове. За мое и ваше съжаление този огромен проблем ще продължи до изтичането на вече сключените договори. Погрешната политика на дружеството за водене на преговори с ползватели в миналото даде директно финансово отражение. Това бръкна в джоба на всички артисти, чиито музика се върти по българските телевизии и радиа и обогати собственици на медийни групи и други замесени в системата за колективно управление на сродни права. Нерегламентираното орязване на възнагражденията за музикантите в някои случаи надвишава скандалните 600% (да, шестстотин процента) по-ниски суми от цените одобрени и узаконени със заповед на Министъра на културата.



Ясно е, че тези целенасочено "куци" сделки за отстъпки сключени от Профон, са в разрез с интересите на правоносителите и са сключени от Управителния съвет очевидно под някакво външно въздействие. Колективното управление на права от Профон се е превърнало в поле за пазарлъци или казано по нашенски - битак, а нашите права в заложник на нечии интереси.

Разглеждайки реалността в дружеството, също слабия интерес към дейността им и разпуснатия контрол от страна на Общото събрание се досещам, че не е необходимо да се упражнява чак толкова сериозен лобизъм за да се въздейства върху взимането на каквито и да било решения от Управителния съвет. Също така, познавайки корупционните стандарти на нашата република, не е трудно да си представим ситуация, в която член или няколко от членовете на Управителния съвет срещу някакви лични облаги биха направили услуга на дадена телевизия за гласуването на такава голяма отстъпка.

Години наред от колективното "търгуване" на сродни права и на гърба на артистите се облагодетелстват всички - от инспекторите и директорите, през министрите и техните чиновници и олигарсите, медийните магнати, участниците в структурата на сдружението, фирмите представители на големи западни репертоари и мн други.

Напомням, че не по желание на артистите, а по закон и с указ на Министъра на културата на сдружението са им подарени правата на всички съществуващи записи на света, включително и такива собственост на нечленуващи артисти. Именно поради тази причина Профон и Министерство на Културата са длъжни да поемат персонална отговорност за събирането и точното разпределение на средствата. Въпреки това обаче, години наред пред дружеството стои неразрешен въпросът с неточните отчети от ползватели, заради които голяма част от използването на произведения на нечленуващите артисти не се регистрират в списъка за разпределение и музикантите не виждат и стотинка компенсация за използването на тяхната музика. По закон, договаряйки правата и на нечленуващи артисти, Профон са длъжни да извършат точно разпределение за всяко едно възпроизвеждане в българския ефир, в противен случай подлежат на ограничаване на тяхната дейност от Министъра на Културата.

В предишния текст, който написах по-рано, преди няколко месеца наблегнах най-вече на крайно съмнителния факт, че към тогавашна дата тарифите не бяха публично достъпни на сайта на дружеството. Тогава, те все още бяха пазени в дълбока "търговска тайна" от нас правоносителите с чиито права дружеството търгува. Прави ми впечатление, че когато говорим за проблемите при тарифирането и отстъпките, дори и администрацията на Профон има особено мнение по темата (а не би трябвало, или поне не точно такова мнение) и защитават справедливостта на дадените отстъпки, като също се усеща и примирие с проблема касаещ неточните отчети. Говорейки с мен, автоматично включват назидателен тон, с който обвиняващо се опитват да ме поучат, че живеем в "статукво" и си имаме работа с една твърда "конюнктура", а пък аз съм бил живеел в един "паралелен свят". Именно това са и думите на изпълнителния директор Г-жа Ина Килева. Освен, че според нея царува беззаконие, Килева също така е на мнение, че е по-добре да има някакви сключени договори, макар и на компромисни цени, отколкото да няма сключени никакви договори с медиите за легално използване на труда на музикантите. Логично следва да попитам, ако Министъра на Културата е одобрил дадени тарифи, че представляват справедливи възнаграждения за музикантите, кой има право да ги изменя  и отстъпва от цената на тези права, и как става така че да се стига до там те да бъдат обезценени с 600%?

За Килева и Управителния съвет на Профон (с които многократно се срещах) сякаш не е никак важно да изпълнят условието, което им е дадено по закон - да съберат и разпределят точно средствата за използването на музиката. Все пак смисъла на колективното управление на права не се обобщава в това да се събира някаква необосновано ниска и орязана сума, която после противозаконно се разпределя на база непълни отчети.

Българският закон за авторско право е добър и е написан недвусмислено. Обаче този закон не се спазва както от Профон, така и от ползвателите. За неговото спазване, също не се грижат най-вече от Министерство на Културата. Процесът на Профон за колективно управление на сродни права е бутафорен и доста далеч от демократичен. Той съществува единствено с цел да бъде в полза на всички други участници във веригата, но не и в полза на музикантите. Последните тотално са изгубили интерес към дейността на дружеството поради хроничната му невъзможност то да защити интересите им и да се пребори за достойни възнаграждения за техните права. Недоволен съм от факта, че на последното Общо събрание на Профон присъстваха едва 27 от членовете на сдружението. Посещаемостта и интересът са толкова ниски, че дори отсъстваха и членове на Управителния съвет. Според информация от Килева още, от събранията на Управителния съвет отново най-често отсъстват представителите на квота изпълнители.