Сред спомените, които пазя от детството си преобладават тези прекарани в свирене вкъщи, записи с хора в Студио 1 на БНР и на сцената на зала "България". Благодарение на Маестро Христо Недялков, една изключителна, благородна личност още в ранна детска възраст имах шанса да обиколя множество държави, да посетя кътчета от света като Хавай и Токио, да се кача на небостъргач, да управлявам огромен презокеански кораб, да се ръкувам с Японската Принцеса- лично, но това въобще не е най-важното, което ми остава от него. От него се научих да се усмихвам, да изглеждам добре, да пея, да пътувам, да имам вкус, да мечтая и да обичам музиката и родината си. Това май всъщност е всичко, което днес съм и въпреки това все още мисля, че се уча да бъда като него. Имах уникален шанс да съм частица от историята на истински гений. Никой не ми е давал по-безценни неща в живота. Имах честта да се познавам, работя и творя с личност огромна колкото цяла вселена. Това далеч не е всичко. Има още толкова много неща, които знам от него. Знам как да съм победител, знам как да съм най-добрият! Благодаря! Поклон Маестро!
