 |
| Снимки: Румен Добрев (c) 2014 Площад Славейков |
Миро Гечев, един от най-активните автори на музика в периода 2000 – 2010 г., изчезна преди около две години от България. Времето на неговия пик на родната попсцена съвпадна с големия й разцвет, когато Годишните награди на БГ радио и музикалната телевизия ММ бяха събитие в съвременната ни култура. Днес попмузиката у нас не е толкова модна, колкото хип-хопът и попфолкът. А и Миро Гечев вече работи за друга публика.
– От две години живеете в Англия, как се чувствате там като творец?
- Чувствам се на мястото си, мога да се разхвърлям по креативен начин, да се променя стилово, да дам нещо ново на музиката си, което не съм имал възможност да направя на българската сцена. Държавата там дава повече възможности на артистите и културата все още е ценена, творците са хора на достойнството, уважавани от обществото и в никакъв случай не са потискани, както в България. У нас културата се управлява изцяло от Министерството на културата, законовата уредба не се актуализира с такава скорост, с каквато се развива музикалната индустрия, както и нуждите на артистите от защита на интелектуалната собственост.
- Вина за това вероятно има основно малкият мащаб на българския пазар?
- Възможно е. Но на една малка територия с по-малко на брой участници в музикалната индустрия, процесите би трябвало да са по-прозрачни, за да ги наблюдаваме и да се противопоставяме на всяка нелепост.
- Как точно се развивате като композитор в Англия?
- Като артист и композитор участвам в записването на продукция за британски и американски изпълнители. Записвам в три различни студиа. С моя партньор Джейкъб Кричлоу в момента работим върху албум и два видеоклипа към него. Този проект ми отнема повече време, тъй като е концептуален като аудио и видео, всеки детайл в него е добре обмислен, песните например са подредени така, че да разказват история. В преговори сме със „Сони мюзик”, които искат да продуцират албума и да участват в маркетинга му. Но от предишния си опит с големи музикални компании знам, че с тях се комуникира изключително трудно, след като бъде сключен договор. Смятам, че в днешната дигитална среда един артист може да се справи и без голяма музикална компания зад гърба си, стига да има добър продукт и стратегия.
- Има ли вариант да откажете на „Сони”?
- Обмислям предложението им, защото е впечатляващо. Досега съм работил в много по-малки проекти с „Юнивърсъл” и отново със „Сони”, но в Швеция. Тук става дума за нещо много по-дългосрочно, тъй като албум като този – в стил блус, джаз и соул, има много по-дълъг живот от крайно комерсиалната музика. Предвиждам през януари да отида в Кан на музикалния фестивал „Мидем”, за да презентирам продукцията в по-завършен вид и да получа повече предложения.
Албумът е изцяло на английски език, няма да съдържа песни на български…
- А защо не?
- Защото е насочен към световния пазар. А това, се което продава в България, често е несъвместимо с чуждия ефир.
- Труден ли беше пътят, за да стигнете до това, което правите в момента?
- Не бих казал. Нявсякъде, където човек би се преместил, среща характерни особености, с които трябва да свикне. Адаптацията не ми отне много време, защото в Англия съм имал работа и преди. Там се чувствам се като вкъщи, България все пак е страна от Европейския съюз, границите са имагинерна линия, но за жалост хората не могат да я забравят и прескочат.
- Чувствахте ли се като натрапник в Англия в началото на 2014 г., когато държавата бе обсебена от антибългарски настроения?
- Аз се движа в артистични среди на широкоскроени хора, които не дискриминират околните, нямат предубеждения към тях. Но имам приятели българи в Англия, които масово се оплакват от отношението на англичаните към тях. Това е породено от медийната пропаганда, която се води срещу Източна Европа. Истината е, че крайностите там не са по-малко от крайностите тук. Според една статистика, на която попаднах наскоро в „Гардиън”, 50% от обещанията на английските политици са лъжи. Предполагам обаче, че изречените лъжи у нас са повече от изречените истини.
- Как успяхте да оцелеете, работейки само като композитор в град с толкова висок стандарт като Лондон?
- Животът там е много скъп, но имам ангажименти, които са много добре платени. Студийната работа е нещо, което изисква квалификация, на образованието много се държи. Освен това аз вече имам голям репертоар от авторско право, член съм на 5 организации за колективно управление на права, разпространявам музиката си почти на цялата територия на Европа и събирам много добър приход за независим артист.
- Ако бяхте останал в България, как щяхте да се развивате като творец?
- България е добро стъпало, има страхотни професионалисти, вдъхновени артисти, които не са всеки ден по медиите, но са много креативни хора. Тук всеки познава всеки и лесно може да се ориентира. Аз лесно попаднах в артистичните среди на София. Когато бях на 16 г. и започнах да композирам популярна музика, привлякох вниманието единствено с работата си, без да имам семейни връзки. Завърших Музикалното училище в София с пиано и педагогика. След това бях приет в теоретичния отдел на Музикалната академия. Реших да специализирам композиция след първата година. На прослушването изсвирих класическа пиеса за пиано, реших да не се представям с попмузика, защото може би нямаше да бъде разбрана от оценяващите, които бяха професори симфоници. За съжаление ме скъсаха и не можах да продължа с тази специализация. Само два месеца по-късно получих невероятно признание от БГ радио – наградата за БГ композитор на 2005 г. Същата година издадох около 20 парчета на български изпълнители – „Ти беше” на Руши, „Лятно време” на Нети, „Още вярвам в теб” на Ава, „Колко боли” на Галя и „Сатен”… Ангажиментите и работата с артистите в онзи момент се оказаха по-важни за мен и прекъснах обучението си. Сега, в Лондон, благодарение на новите технологии, специализирам дистанционно „Модерно музикантство” в Университета Бъркли в Бостън. Творчеството е на дневен план в живота ми.
В момента Миро Гечев преговаря със „Сони мюзик” да продуцират новия му албум.
- Как влияят музикалните риалити формати върху кариерата на участниците?
- Както и на Запад, така и у нас тези риалити шоута не са създадени, за да правят звезди, а да генерират приход на продуцентите и на екипа, който работи след това с изпълнителите. Но те в никакъв случай нямат за цел да наложат даден артист и да дадат тласък на кариерата им. За мен това е похабяване на талант. Един артист е истински, само когато се пребори сам за мястото си на сцената и така то е много по-трайно от славата, която му дава едно риалити шоу.
- Защо в България победителите не получават добри песни, след като приключи шоуто?
- Защото тук музикалните продуценти, които управляват звукозаписни компании, не разбират много от работата си. Не смятам и че искат особено да направят хитове с победителите в риалити форматите. Имаме пример с Невена Цонева, която спечели в първото издание на „Мюзик Айдъл”, нейните взаимоотношения с „Вирджиния рекърдс” завършиха в съда. Магистратите прецениха, че щетите са за Невена Цонева. Продуцентите не влагат в тези изпълнители кой знае какви пари, не инвестират достатъчно в студийно време, в хонорари на авторите, които работят за тези артисти, не инвестират във видеопродукции. Те просто разчитат на инерцията, която тези артисти са събрали от риалити форматите и след това я употребяват, докато затихне. Този проблем до голяма степен се отнася и за останалите сценични изкуства в България.
- Как изглежда българската музикална сцена от дистанция?
- Тук в момента има само три музикални течения – чалгата остава любима на народа, хип-хопът и попмузиката, която парадоксално взе да става елитарна. В хип-хопа изпълнението не изисква толкова прецизна интонация и повече хора се престрашават да застанат пред микрофона и да запишат продукция. Това е хубаво, защото приобщава много хора към музиката. В България хип-хопът на най-младите артисти обаче не ми харесва.
- Един хит като „Видимо доволни” би ли имал успех в Англия?
- Не мисля, че там биха му обърнали чак такова внимание, тъй като такива песни са звучали преди 10-15 години. В Англия елементарната провокация вече не работи, така е във всяко едно изкуство. Дори да отидеш на музей като „Тейт модерн”, ще разбереш, че съвременното изкуство трябва да притежава уникална провокация, която е плод на задълбочено творческо съзнание, мисъл, натрупване. А и как да впечатлим западната култура в жанр, за който ние сме се учили да работим от тях?
- Вие харесвате ли това парче?
- Моят личен вкус надали има значение, всяка музика си има аудитория. Аз не харесвам и чалгата, но оценявам, че има публика и на много хора телефоните им все още звънят с чалга ринг тонове. Не очаквах Мария Илиева да смени така рязко посоката… Не знам доколко това парче би разширило нейната публика, тя има доста по-широка аудитория, отколкото тази на Криско. Може би просто е искала да се види в такава светлина. Надявам се да си е извадила заключения какво искат нейните фенове, защото един артист трябва да се вслушва в това какво искат да чуят от него.
- Бихте ли направил песен за изпълнител от естрадната генерация?
- Да, с удоволствие бих създал парче за Лили Иванова. Тя е невероятен изпълнител, при който работата и талантът вървят заедно. Доказала е, че един човек не трябва да се примирява с временните си успехи, а да се развива. Тя има своята аудитория, работи за нея и няма за цел да се конкурира с Мадона.
- За какво мечтаете като изпълнител?
- Мечтая за приятни колаборации с добри музиканти, както и за много пътувания. Работя върху мечтите си през цялото време. На вдъхновението гледам философски – музата може би е плод на случайност, но вдъхновението е следствие на труд, не трябва да ни мързи да се изразяваме. Старая се да провокирам сам себе си, а от загуба на вдъхновение не се притеснявам.
Диляна Димитрова
