Monday, December 29, 2014

ПЛАТФОРМАТА SOUNDCLOUD ЗАПОЧВА ПРОДАЖБАТА НА АБОНАМЕНТИ

За да избегнат спречквания с мейджърите и за да успеят да угодят на Universal, Sony и Warner от SoundCloud бяха принудени да внесат промени в бизнес стратегията си. 

Логото на SoundCloud
До скоро SoundCloud беше една от малкото платформи, които все още не бяха започнали да показват реклами на аудиторията си и предоставяха абсолютно безплатно услугите си. За да могат да уредят правата на музиката, която потребителите използват от SoundCloud бяха принудени да започнат да пускат реклами между парчетата, а някой от независимите артисти, които имат профили там вече са поканени да се включат в новата програма "On SoundCloud", която ще им даде възможност да генерират приход от използването на музиката им. През януари 2015 компанията ще започне продажбата на абонаментни планове за слушатели, като с тази стъпка все повече доближава модела си до този на Pandora, Spotify и Deezer. Промените поставят под въпрос бъдещата популярност на платформата сред потребителите, тъй като формулата на досегашния й успех се дължи предимно на безплатната, без регистрация и лесно достъпна музика в съчетание с изчистения от реклами интерфейс.

За сега от големите музикални компании единствено Warner са отстъпили правата си на SoundCloud, с което ще генерират печалба от използването на записите на техните артисти. За Warner също така ще има и нова функция, с която ще могат да генерират приход от съдържание на техни артисти публикувано в миксове на други потребители. Функцията ще им даде също и администраторски правомощия не само да контролират достъпа до съдържанието качено от потребителите, но също така и да го трият.

Отстъпването на правата от Warner беше предхождано от дълги преговори между интернет компанията с трите най-големи музикални компании. С цел за да избегнат съдебен сблъсък с гигантите за минали авторскоправни нарушения от SoundCloud са предложили на Universal, Sony и Warner между 3% и 5% от дяловете в компанията, както и процент от печалбата в бъдеще.

Шефовете на платформата се надяват, че ще могат да осигурят лицензи от всички правоносители, като същевременно се оглеждат за възможности да продадат компанията.

Monday, November 17, 2014

ОБРЪЩЕНИЕ ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПРОФОН

Уважаеми Колеги,
Пиша Ви в качеството си на член на Общото събрание на Профон и Ви моля да прочетете внимателно настоящото обръщение, тъй като то съдържа изключително важна информация. С него бих искал да насоча Вашето внимание, както и да Ви предпазя от следните последствия:

При получаването на Вашите възнаграждения, Административният орган на нашето дружество Профон абсолютно неправомерно изисква от нас да подпишем декларация с която се съгласяваме с обстоятелства отчети, тарифи и т. н., които не са ни известни, включително и с неизвестни за нас решения на Управителния съвет.

За жалост обичайна практика на административния орган на дружеството и противно на нашия интерес е да ни убеждава, че това е единствения начин за изплащането на възнагражденията ни, като за целта е необходимо да подпишем въпросната декларация.

Позволявам си да се обърна директно към Вас и категорично да Ви потвърдя, че това не е така и подобно изискване спрямо вас НЕ фигурира в Закона за авторското право и сродните му права.
 
Това е спекулация и опит от страна на Административния орган и Управителния съвет да се освободят от отговорност за неточните отчети от ползватели, както и да се оправдае невъзможността да бъдат изпълнени законовите задължения спрямо нас според ЗАПСП, като по този начин се легитимират решения към които вие нямате отношение като членове на ОС.

Бих искал да ви уверя, че Вашият отказ да подпишете тази декларация не може да Ви лиши от възнагражденията Ви, но подписването й ще продължава да води до сериозни загуби за всички нас.

В допълнение бих искал да споделя собствения си опит, че подобна практика не съществува в аналогичните на Профон дружества като PPL (Англия) и ADAMI (Франция), където аз също членувам. Тези от Вас, които членуват и в Музикаутор знаят, че там също не съществува подобна процедура.

Надявам се, че настоящото писмо ще провокира активност у Вас, с която скоро да постигнем истинска прозрачност в работата на Профон, каквато вече е уредена в работата на чуждестранните дружества за колективно управление на сродни права.

Не на последно място бих искал да Ви информирам и да Ви призова да присъствате на следващото ИЗВЪНРЕДНО общо събрание на нашето сдружение, което ще се състои на 03.12.2014г. Повече информация можете да намерите на сайта на Профон на този линк: http://goo.gl/bjTFTv

Благодаря за Вашето внимание и не се колебайте да се свържете с мен ако възникнат повече въпроси относно гореизложеното!

С уважение,

Миро Гечев












Monday, October 20, 2014

Интервю за ploshtadslaveikov.com, октомври 2014

Снимки: Румен Добрев (c) 2014 Площад Славейков
Миро Гечев, един от най-активните автори на музика в периода 2000 – 2010 г., изчезна преди около две години от България. Времето на неговия пик на родната попсцена съвпадна с големия й разцвет, когато Годишните награди на БГ радио и музикалната телевизия ММ бяха събитие в съвременната ни култура. Днес попмузиката у нас не е толкова модна, колкото хип-хопът и попфолкът. А и Миро Гечев вече работи за друга публика.
– От две години живеете в Англия, как се чувствате там като творец?
- Чувствам се на мястото си, мога да се разхвърлям по креативен начин, да се променя стилово, да дам нещо ново на музиката си, което не съм имал възможност да направя на българската сцена. Държавата там дава повече възможности на артистите и културата все още е ценена, творците са хора на достойнството, уважавани от обществото и в никакъв случай не са потискани, както в България. У нас културата се управлява изцяло от Министерството на културата, законовата уредба не се актуализира с такава скорост, с каквато се развива музикалната индустрия, както и нуждите на артистите от защита на интелектуалната собственост.
- Вина за това вероятно има основно малкият мащаб на българския пазар?
- Възможно е. Но на една малка територия с по-малко на брой участници в музикалната индустрия, процесите би трябвало да са по-прозрачни, за да ги наблюдаваме и да се противопоставяме на всяка нелепост.
- Как точно се развивате като композитор в Англия?
- Като артист и композитор участвам в записването на продукция за британски и американски изпълнители. Записвам в три различни студиа. С моя партньор Джейкъб Кричлоу в момента работим върху албум и два видеоклипа към него. Този проект ми отнема повече време, тъй като е концептуален като аудио и видео, всеки детайл в него е добре обмислен, песните например са подредени така, че да разказват история. В преговори сме със „Сони мюзик”, които искат да продуцират албума и да участват в маркетинга му. Но от предишния си опит с големи музикални компании знам, че с тях се комуникира изключително трудно, след като бъде сключен договор. Смятам, че в днешната дигитална среда един артист може да се справи и без голяма музикална компания зад гърба си, стига да има добър продукт и стратегия.
- Има ли вариант да откажете на „Сони”?
- Обмислям предложението им, защото е впечатляващо. Досега съм работил в много по-малки проекти с „Юнивърсъл” и отново със „Сони”, но в Швеция. Тук става дума за нещо много по-дългосрочно, тъй като албум като този – в стил блус, джаз и соул, има много по-дълъг живот от крайно комерсиалната музика. Предвиждам през януари да отида в Кан на музикалния фестивал „Мидем”, за да презентирам продукцията в по-завършен вид и да получа повече предложения.
Албумът е изцяло на английски език, няма да съдържа песни на български…
- А защо не?
- Защото е насочен към световния пазар. А това, се което продава в България, често е несъвместимо с чуждия ефир.
- Труден ли беше пътят, за да стигнете до това, което правите в момента?
- Не бих казал. Нявсякъде, където човек би се преместил, среща характерни особености, с които трябва да свикне. Адаптацията не ми отне много време, защото в Англия съм имал работа и преди. Там се чувствам се като вкъщи, България все пак е страна от Европейския съюз, границите са имагинерна линия, но за жалост хората не могат да я забравят и прескочат.
- Чувствахте ли се като натрапник в Англия в началото на 2014 г., когато държавата бе обсебена от антибългарски настроения?
- Аз се движа в артистични среди на широкоскроени хора, които не дискриминират околните, нямат предубеждения към тях. Но имам приятели българи в Англия, които масово се оплакват от отношението на англичаните към тях. Това е породено от медийната пропаганда, която се води срещу Източна Европа. Истината е, че крайностите там не са по-малко от крайностите тук. Според една статистика, на която попаднах наскоро в „Гардиън”, 50% от обещанията на английските политици са лъжи. Предполагам обаче, че изречените лъжи у нас са повече от изречените истини.
- Как успяхте да оцелеете, работейки само като композитор в град с толкова висок стандарт като Лондон?
- Животът там е много скъп, но имам ангажименти, които са много добре платени. Студийната работа е нещо, което изисква квалификация, на образованието много се държи. Освен това аз вече имам голям репертоар от авторско право, член съм на 5 организации за колективно управление на права, разпространявам музиката си почти на цялата територия на Европа и събирам много добър приход за независим артист.
- Ако бяхте останал в България, как щяхте да се развивате като творец?
- България е добро стъпало, има страхотни професионалисти, вдъхновени артисти, които не са всеки ден по медиите, но са много креативни хора. Тук всеки познава всеки и лесно може да се ориентира. Аз лесно попаднах в артистичните среди на София. Когато бях на 16 г. и започнах да композирам популярна музика, привлякох вниманието единствено с работата си, без да имам семейни връзки. Завърших Музикалното училище в София с пиано и педагогика. След това бях приет в теоретичния отдел на Музикалната академия. Реших да специализирам композиция след първата година. На прослушването изсвирих класическа пиеса за пиано, реших да не се представям с попмузика, защото може би нямаше да бъде разбрана от оценяващите, които бяха професори симфоници. За съжаление ме скъсаха и не можах да продължа с тази специализация. Само два месеца по-късно получих невероятно признание от БГ радио – наградата за БГ композитор на 2005 г. Същата година издадох около 20 парчета на български изпълнители – „Ти беше” на Руши, „Лятно време” на Нети, „Още вярвам в теб” на Ава, „Колко боли” на Галя и „Сатен”… Ангажиментите и работата с артистите в онзи момент се оказаха по-важни за мен и прекъснах обучението си. Сега, в Лондон, благодарение на новите технологии, специализирам дистанционно „Модерно музикантство” в Университета Бъркли в Бостън. Творчеството е на дневен план в живота ми.
"Преговарям със „Сони мюзик” да продуцират новия ми албум", разкрива Миро Гечев.
В момента Миро Гечев преговаря със „Сони мюзик” да продуцират новия му албум.
- Как влияят музикалните риалити формати върху кариерата на участниците?
- Както и на Запад, така и у нас тези риалити шоута не са създадени, за да правят звезди, а да генерират приход на продуцентите и на екипа, който работи след това с изпълнителите. Но те в никакъв случай нямат за цел да наложат даден артист и да дадат тласък на кариерата им. За мен това е похабяване на талант. Един артист е истински, само когато се пребори сам за мястото си на сцената и така то е много по-трайно от славата, която му дава едно риалити шоу.
- Защо в България победителите не получават добри песни, след като приключи шоуто?
- Защото тук музикалните продуценти, които управляват звукозаписни компании, не разбират много от работата си. Не смятам и че искат особено да направят хитове с победителите в риалити форматите. Имаме пример с Невена Цонева, която спечели в първото издание на „Мюзик Айдъл”, нейните взаимоотношения с „Вирджиния рекърдс” завършиха в съда. Магистратите прецениха, че щетите са за Невена Цонева. Продуцентите не влагат в тези изпълнители кой знае какви пари, не инвестират достатъчно в студийно време, в хонорари на авторите, които работят за тези артисти, не инвестират във видеопродукции. Те просто разчитат на инерцията, която тези артисти са събрали от риалити форматите и след това я употребяват, докато затихне. Този проблем до голяма степен се отнася и за останалите сценични изкуства в България.
- Как изглежда българската музикална сцена от дистанция?
- Тук в момента има само три музикални течения – чалгата остава любима на народа, хип-хопът и попмузиката, която парадоксално взе да става елитарна. В хип-хопа изпълнението не изисква толкова прецизна интонация и повече хора се престрашават да застанат пред микрофона и да запишат продукция. Това е хубаво, защото приобщава много хора към музиката. В България хип-хопът на най-младите артисти обаче не ми харесва.
- Един хит като „Видимо доволни” би ли имал успех в Англия?
- Не мисля, че там биха му обърнали чак такова внимание, тъй като такива песни са звучали преди 10-15 години. В Англия елементарната провокация вече не работи, така е във всяко едно изкуство. Дори да отидеш на музей като „Тейт модерн”, ще разбереш, че съвременното изкуство трябва да притежава уникална провокация, която е плод на задълбочено творческо съзнание, мисъл, натрупване. А и как да впечатлим западната култура в жанр, за който ние сме се учили да работим от тях?
- Вие харесвате ли това парче?
- Моят личен вкус надали има значение, всяка музика си има аудитория. Аз не харесвам и чалгата, но оценявам, че има публика и на много хора телефоните им все още звънят с чалга ринг тонове. Не очаквах Мария Илиева да смени така рязко посоката… Не знам доколко това парче би разширило нейната публика, тя има доста по-широка аудитория, отколкото тази на Криско. Може би просто е искала да се види в такава светлина. Надявам се да си е извадила заключения какво искат нейните фенове, защото един артист трябва да се вслушва в това какво искат да чуят от него.
- Бихте ли направил песен за изпълнител от естрадната генерация?
- Да, с удоволствие бих създал парче за Лили Иванова. Тя е невероятен изпълнител, при който работата и талантът вървят заедно. Доказала е, че един човек не трябва да се примирява с временните си успехи, а да се развива. Тя има своята аудитория, работи за нея и няма за цел да се конкурира с Мадона.
- За какво мечтаете като изпълнител?
- Мечтая за приятни колаборации с добри музиканти, както и за много пътувания. Работя върху мечтите си през цялото време. На вдъхновението гледам философски – музата може би е плод на случайност, но вдъхновението е следствие на труд, не трябва да ни мързи да се изразяваме. Старая се да провокирам сам себе си, а от загуба на вдъхновение не се притеснявам.
Диляна Димитрова

Monday, April 28, 2014

ПО ДАННИ ОТ СЕЛО РОЗОВО: В БЪЛГАРИЯ ПОЛОЖЕНИЕТО НЕ Е НИКАК РОЗОВО

снимка kazanlak.com
Винаги съм смятал, че българите сме гостоприемни, но от днес вече не смятам. Като българин в Лондон и кандидат-поданик на Великобритания, излъчената от медиите сага ме удари право в сърцето и се чудя как ли се чувстват младите сирийски семейства и техните деца? Сигурно вече горчиво съжаляват, че са избрали да дойдат в България. Искрено проявявам съчувствие, за това че родните медии се подиграха с личните им достойнства. В ерата на риалити шоу форматите, нашите медии започнаха да се интересуват само от сензациите. Те вече нямат за цел да ни държат информирани.

Sunday, April 20, 2014

ТАРИФИТЕ НА ПРОФОН II

Сн. източник Darik News
© Sofia Photo Agency, Юлиана Николова  
Преди време написах дълга публикация (тук) разискваща Профон, техните тарифи за радиа и телевизии, съмнителните остъпки и неясното таксуване на ползватели от различни видове. За мое и ваше съжаление този огромен проблем ще продължи до изтичането на вече сключените договори. Погрешната политика на дружеството за водене на преговори с ползватели в миналото даде директно финансово отражение. Това бръкна в джоба на всички артисти, чиито музика се върти по българските телевизии и радиа и обогати собственици на медийни групи и други замесени в системата за колективно управление на сродни права. Нерегламентираното орязване на възнагражденията за музикантите в някои случаи надвишава скандалните 600% (да, шестстотин процента) по-ниски суми от цените одобрени и узаконени със заповед на Министъра на културата.

Sunday, February 2, 2014

КАКВО ПРАВИМ, КОЛЕГИ?

Тези дни гледах музикалните награди на BOX TV. Разбира се, не ги гледах на живо защото нямах време, а и БНТ1 не е достъпна в Англия онлайн. Исках да видя какво става с българската музика. А и идеята за нови български музикални награди някак плавно насочи вниманието ми към идеята да си ги пусна. Посланието на наградите ме подканваше да се върна в България от самото начало на предаването. Замислих се и се загледах. Кой какво е спечелил няма никакво значение. Преди години в България определено имаше проблем със звука на живите изпълнения по телевизията. За мое огромно съжаление този проблем остава, но сега повече от всякога е придружен и с фалшиво и непрофесионално пеене или да го нарека просто - някакво изпълнение. Аз не бих се появил на тази сцена и в тази ситуация. Награди не се правят в клуб. На награди не се пеят стари песни. От преди две години. Не знам и за какво да се върна в България дето ме приканвате. Не изглежда готино. Не правете награди ако не можете да ги направите яки. Това е правилният начин да се подчертае арт кризата.

Monday, January 13, 2014

ДО: ТЕБ

Прогресът се дължи на промяната. И ние дължим всичко на промяната. Всичко се променя. Промяната е тук, не за да свикваме с нея, а за да свикнем да се променяме. Да свикнеш да се променяш означава да не те е страх от промяната, а да свикнеш да я търсиш и да не се съобразяваш с нищо освен със собствения си стремеж. Да си достатъчно смел за да предприемеш промяна. Да го правиш постоянно и дори и само преди малко да си пристигнал, отново да поискаш да промениш всичко защото знаеш, че го можеш. Да започнеш пак и да знаеш, че можеш всичко. 

Отвържи въображението си. Усети как съществуваш и го правиш както никой до сега. Можеш да си перфектен и можеш да се промениш до неузнаваемост. Можеш да правиш каквото си поискаш без никой да може те докосне с думи. И когато чуеш някакви думи - забрави ги. Те не те докосват. Ти можеш всичко, а те само искат да те докоснат. Те не звучат като музиката. Те са просто думи и не докосват защото и музиката и думите докосват само, когато са истински. Но тези ги забрави, те не докосват, друга сфера са и не могат да те достигнат. Далеч си им. Друг свят, друга теория и материя. Друга вселена и друг живот. Пак опитват да те докоснат и отново не успяват.

Те не успяват, защото успяваш ти, а те само искат да са като теб. На тях обаче им липсва толкова много отвътре. Забрави тези дето те учат да не се променяш. Те не са научили още, че можеш да промениш много неща отвън и отвътре. Да татуираш цялото си тяло не е най-смелото нещо, което можеш. Нищо не е. То е само за украса. То е за да ти напомня, че за да видиш другите свойства не ти трябват диоптрични очила. Те са невидими, но ги има. 

Мен ме има и аз се променям. Не ме съди. Не ме гледай мен, а гледай себе си. И се слушай. Можеш повече. Успех!

Monday, January 6, 2014

Spotify нахлуха в България, раздават безплатни premium абонаменти.

/продължение


20-те нови територии на Spotify
Честито на всички български музикални фенове и артисти, които вече разполагат с удобството да слушат легално и безплатно, на компютъра или телефона си огромна музикална колекция с музика от целия свят, чиито обем не престава да расте и ежедневно се добавят още и още заглавия! Моите очаквания са това тотално да размести "пластовете" на стрийминг пазара у нас, както това вече се случи на останалите територии, на които Spotify вече са "отворили  врати".